Съвет от експерта… с Радост Георгиева от Atelier Apollonian Architects

Радост Георгиева от Atelier Apollonian Architects

 

Продължаваме с новата ни рубрика „Съвет от експерта“, където ще ви срещаме с вдъхновяващи имена от областта на архитектурата и интериорния дизайн. Следващият ни гост е Радост Георгиева от студио Atelier Apollonian Architects. Поговорихме си подробно за строежите по Черноморието, професионалната подготовка в България и Германия и каква трябва да е мисията на един архитект. Резултатът е налице.

 

Представи се с няколко думи.

Аз съм млад архитект на 34 години. Родена съм в Созопол. Започнах да уча архитектура в Технически университет Берлин, а магистратурата си направих в университет Щутгарт. По време на следването си там практикувах в архитектурното ателие на арх. Ернст Фрай. След завършването си започнах работа в Ателие Серафимов Архитекти в София и работих там близо 5 години. От две години имам собствено студио.

 

В Стария или в Новия град си родена?

В Стария, всичките ми роднини са оттам. Не знам доколко това ми е повлияло да избера професията архитект, но със сигурност винаги съм била впечатлена от многото художници, които идваха всяко лято да рисуват сградите в града. В семейството ми няма архитекти, само художници и скулптори, така че решението ми беше много еднолично. Разбира се, когато избрах тази професия, въобще не знаех какво представлява. (смее се) Смятах, че ще правя хубави сгради, и дотам. Нямах представа колко труд ми предстои, но въобще не съжалявам. Не съм от хората, които учат 5 години нещо, което не им харесва, и след това не го практикуват. Надявам се винаги да имам възможност да упражнявам професията си.

 

Когато архитектурата е призвание

Винаги се вижда, когато архитектурата ти е призвание

 

Както е популярно по нашите ширини.

Популярно е, защото имаме сравнително малък университет по архитектура, в който се приемаше сравнително трудно. И когато студентите са приети друга специалност, различна от тази която са искали, гледат да я изкарат докрай, за да получат диплома. В Германия имаш свободен избор да учиш каквото пожелаеш и да прекъснеш когато поискаш. В общи линии смятам, че кандидат- студентските изпити трябва да отпаднат в България.

 

Защо?

Защото няма кой да се конкурира, всички студенти заминават в чужбина. Защо тогава да имаме изпитите? Нуждата от подбор отпада.

 

Имаш известно право. Да се върнем към Созопол. Доста хора са на мнение, че с всяка изминала година градът става все по-препълнен с магазини, заведения и дискотеки, каквото е положението по “Ропотамо“, например. Съгласна ли си и ако да, представлява ли това опасност за запазването на Стария град?

Созопол е много чувствителна тема за мен, защото виждам със широко отворени очи потенциала на този град и също със толкова отворени очи виждам огромното нежелание за работа, некомпетентност и ленивост на градската администрация. Има основни неща, които спешно трябва да се направят като запазването и реставрирането на морското училище, изграждането на други обществени сгради с културна цел на същото място, организиране на паркирането, почистване и реновиране на старото пристанище, уличното осветление и т.н.

Относно улица „Ропотамо“… За жалост тя е пример за евтин туризъм. Тази улица, която трябваше да бъде една модерна морска променада, се превърна в тотален кич на нашето време. За мен решението е да се обособят специални места за търговия и да се построят от Общината прилични сергии, които да се отдават под наем през сезона.Трябва да има глоби и забрани, за да не се стимулират своеволия. Да, наричат я „Веселата уличка“ и всички млади хора ходят там. Нямам нищо против да има такава дестинация, това все пак е туристически град. Но нека да е чисто и да има някакво подобие на ред и организация.

 

По-малко върши повече работа

Понякога по-малко ти върши повече работа

 

Какво е нужно да се предприеме, за да не удавим Черноморието в бетон и малки сергии?

Будките и сергиите, както и продаването на царевица с газова бутилка, е просто недопустимо и трябва да има обособени места за тях. Колкото до по-мащабното строителство… Водила съм много чужденци в Созопол и на тях им се струва незастроено. Например хора, които са били в Испания, идват по нашето Черноморие и заявяват, че е пусто. Явно всичко зависи от гледната точка. Моето лично мнение също е, че Созопол не е презастроен. Просто е застроен грозно. Това, което е издигнато през последните 15 години, е неугледно и некачествено, дело на лоши архитекти и инвеститори, които не разполагат с достатъчно средства да построят хубава къща.

Ако пък говорим за Слънчев бряг – това е грешка, която се случва и на други места в Европа. Как може да се предотврати? Никак, щом има достатъчно много любители на този вид туризъм и това очевидно носи огромни доходи – кой да го предотвърти и защо? Лошото по отношение на архитектурата и най-вече природата ни е сторено.

 

Да вземем една плажна ивица и да я застроим с къщи. Всяка от тях ще има отделен собственик. Как би им обяснила, че е важно стиловете на постройките да се допълват?

Важно е, защото е важна средата, в която живеем. И когато тя е подредена и приятна, всички ще се чувстваме по-добре. Това се нарича „градоустройство“. Ако то е добро не само на хартия, но и в действителност, нещата биха се случили. А на инвеститор бих казала така – колко е по-добър квартала, токова е по-висока цената на имота Ви.

 

Какво спечели от образованието си в Германия? А какво загуби?

Смятам, че спечелих добро образование и добро владеене на немския език .Те на свой ред ми дадоха мироглед, дадоха ми свобода на мислене. Позволиха ми да разбера, че няма невъзможни неща и че в крайна сметка човек е свободен да решава къде да учи, работи, живее… Освен това се чувствам свободна да направя избор във всеки един момент от живота си, тъй като дипломата ми го позволява. (смее се) Днес се възползвам от всички познания, които натрупах тогава – както като език, така и като контакти – и продължавам да работа с немски фирми. В момента моето студио прави проекти с немски бюра, което ми отваря нови врати. Колкото до негативите – не бих казала, че има такива. Въобще не съжалявам за постъпката си, която тогава за крехката ми възраст от 18 години беше много необмислена.

 

Наученото винаги е от полза

Усвоените умения винаги влизат в употреба

 

По какво си прилича и по какво се различава работата ти за Ernst Frey и Atelier Serafimov Architects?

Двете компании се намират съответно в Щутгард и в София. Разликата е, че самата аз бях на различни етапи в живота си. В Германия съм работила като студентка и отговорността ми беше коренно различна от тази като проектант на големи обекти, каквито имах удоволствието да правя тук. В Германия работихме по-скоро в сферата на жилищния сектор и се занимавах с проектирането на няколко старчески домове с медицински центрове. Научих много неща от работодателя ми, който още тогава беше възрастен архитект. Срещнах толерантно отношение от тях като единствената чужденка в офиса и с удоволствие работих там 2-3 години, докато завърша.

След това получих предложение за работа в София и започнах да работя като архитект по голяма обществена сграда тук. Негов инвеститор беше също немска фирма, така че дори тогава връзката ми със страната остана жива. Работата ми тук беше динамична и научих много от покойния за съжаление арх. Танко Серафимов. При него се научих на организиране на работата и на някой други технически неща. Беше важен етап от професионалния ми живот.

 

Имаш ли наблюдения върху впечатленията на германците от нас?

Водила съм германци тук и те винаги са оставали впечатлени от България и разбира се от нейната природа. Но са оставали впечатлени и от София като град. Да, виждат, че е мръсно. Да, виждат, че е разрушено. Но виждат и други неща, които може би ние, като живеещи тук, не забелязваме.Относно впечатленията им от самите българи – не мога да кажа, но по скоро смятам че двете нации се разбират и работят чудесно заедно.

 

С кого се работи по-лесно?

Изключително ми е приятно да работя с германци, защото са точни, а аз обичам взаимоотношенията ми с хората да са ясни. Когато стане въпрос за работа, това помага много. Работя с тях без усещането, че във всеки един момент могат да ме излъжат. Докато при българите подхождам с леко недоверие. Но все пак всичко опира до човека, не до националността. Въпреки това никога досега не съм срещала германец с некоректно отношение към мен.

 

Къщата е за цял живот

Къща не се строи за 2 години, а за цял живот

 

Защо реши да основеш собствено студио?

Всеки архитект стига до момента, в който иска да се изяви като творец. Затова започнах и да уча. Именно в момента, в който основах собственото си студио и започнах да виждам построени нещата, които аз съм премисляла и преценяла, разбрах, че съм взела добро решение. След 10 години труд разбрах, че съм поела по правилния път. Обичам професията си и ме е грижа не само сградата да се получи добре, но и хората, които живеят в нея, да са доволни. Голямо удоволствие ми доставя, когато някой ме покани в новопостроената си от мен сграда, за да ми благодари. Това е много емоционално силен момент за мен, защото една постройка не се строи за 2 години, а за цял живот.

 

Каква според теб трябва да е мисията на един архитект?

Да създава благоприятна среда за живот – не конкретно за живеене или за работа, а за живот. Архитектурата е абсолютно отражение на културата и икономиката на една държава и колкото и да е трудна обстановката в България, ние трябва да се грижим да създаваме сгради, които да облагородяват средата,а  не да нанасяме щети. Затова нашата професия е толкова отговорна и ние трябва – или поне би трябвало – да я практикуваме със съзнанието, че това,което проектираме ще остане за дълъг период от време и създадената среда ще формира съзнанието и възпитанието на поколенията след нас. Както всяко едно изкуство.

 

Какво би искала да научиш тепърва от архитектурата и на какво би искала да научи тя останалите хора?

Аз съм съвсем в началото на самостоятелния си професионален път и бих искала да се усъвършенствам в проектантските си умения и да създавам все по- красиви сгради. А това, на което бих искала да се научат хората, е да ценят нашия труд и средата, която обитават. Да се грижат за нея и да полагат усилия условията, в които живеят, да са нормални.

 

Да живееш в добри условия

Нима не иска всеки да живее в добри условия?

 


Една сграда трябва да е красива не само отвън, но и отвътре. Ето какво научихме за интериорния дизайн и изпипването на детайла от Мартина Радева, архитект в студио IRchitect.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *