Съвет от експерта… с Мартина Радева от IRchitect

 

Добре дошли в новата ни рубрика „Съвет от експерта“, където ще ви срещаме с вдъхновяващи имена от областта на архитектурата и интериорния дизайн. Наш първи гост е Мартина Радева от студио IRchitect. Разговорът с нея продължи двойно по-дълго от предвиденото и макар свалянето на интервюто да се оказа изключително трудоемко начинание, си струваше всяка една минута. Резултатът е налице.

 

Представи се с няколко думи.

Казвам се Мартина Радева, приятелите ме наричат Марта. Завършила съм архитектура в УАСГ, като съм изучавала и устойчива архитектура в Белгия. Също така съм била на SEP – една лятна предприемаческа програма в Щатите. Колкото до другите ми интереси, те са в бъдещето и по-специално в областта на програмирането и космическите технологии. Но това, което ни среща днес, е работата. С Брани (Бранимир Брозиг) и още няколко приятели сме съоснователи на студио IRchitect, където работим заедно вече три години. Занимаваме се с архитектура и интериорен дизайн, като интериорите на офиси и жилища съставляват 90% от проектите ни в момента.

 

Бърз въпрос – как задоволяваш интересите си към програмирането и космическите науки? Повечето хора трудно биха прокарали паралел между тях и архитектурата.

Един приятел беше споделил някакъв филмов цитат: „Ти не обичаш науката. Ти само минаваш покрай науката и я цапваш по задника.“ Интересът ми към науката е по-скоро любителски. Заедно с Елена Николова сме от организаторите на Rails Girls Sofia, където запознаваме заинтересовани момичета с програмирането и им показваме, че то не хапе. Самата аз първоначално бях участник в събитието и се занимавах година и половина с програмиране. Дори изкарах стаж в тази област, преди да се захванем с IRchitect.

Вярвам, че всяко умение, което човек владее и използва, е инструмент. Инструмент, с който да си вършиш работата, да правиш света по-добър и да помагаш на хората. И ако едно време архитектите са работели с линеал и молив, сега работят с други средства. Има много неща, с които можеш да си улесниш работата като архитект, ако знаеш програмиране. Било то технически, като подобряваш софтуера си, или – ако си част от стартъп – да подобряваш сайта си и всичко покрай него, което те представя дигитално.

 

Всяко умение е инструмент

Всяко умение, което човек владее и използва, е инструмент, с който да прави света по-добър и да помага на хората

 

Всичко, което вършим, го вършим в нашето време. Това е и хубаво, и лошо. Хубаво е, защото идеи, които не са успели да сработят по времето на баща ми, могат да се окажат успешни 30-40 години по-късно, защото обществото е достигнало даден етап от развитието си и технологиите и нагласите на хората го позволяват. Ще дам пример: едно от нещата, с които се занимаваме, са консултации. Строителните консултации са нещо, което, да речем, баща ми не е успял да направи през 90-те, когато и времето, и хората са били други. И ако тогава са казвали „пари ми дай, акъл не ща“, сега те имат нагласата да подходят към специалист и знаят, че ако се свържат с такъв, цялата работа ще бъде свършена по-добре.

 

Докато навремето хората просто не са имали тази култура.

Не са имали култура, не са имали и пари. Сега човек е по-склонен да си вземе чистачка вкъщи, отколкото преди 10-15 години. Тогава пречките са били „как ще давам пари“, „какво ще кажат хората“… Някак си се е очаквало да се справяш сам.

 

Как би описала връзката между инструментите, които ползваш, и времето, в което работиш и твориш?

Проблемите, които решаваме днес, са различни от тези преди двадейсет години.  Ако едно време илюстраторът е трябвало да илюстрира статия във вестник, тя е била нарисувана и напечатана на хартия и така е стигала до хората, то днес голяма част от нещата, които правим, така и не стигат до хартията. Този наш разговор, например, ще се превърне в интервю, което няма да излезе във вестник. Днес средата е различна и е много по-добре да твориш в нея, вместо извън нея…

Виж, смятам, че човек трябва да живее във времето си. Архитектурата е тежка професия, хората дори я наричат сериозна. Да речем, че днес издигнеш една сграда – тя трябва да издържи през следващите сто години. През тези 100 години обществото може да се промени коренно, и ако днес си мислиш, че нещо е необходимо, никога не знаеш какво ще изобретят в бъдеще. Ако след петдесет години се появи телепортът, то може да се окаже, че на тази сграда не й трябва гараж. Страшно предизвикателно е да се опитваш да твориш във време, динамично като нашето. Странно е да се опитваш да направиш нещо трайно в динамично време.

 

Хм… Не бях го поглеждал от тази гледна точка. Да оставим засега практичността настрана. Разгледах описанието ти в сайта на компанията и научих, че винаги търсиш красотата и хармонията. Как ги пресъздаваш в архитектурата?

Имам два отговора на този въпрос. Единият е романтичен, а другият – точен. Ще започна именно с него, защото е по-кратък. Архитектурата е намиране на решение. Виждаш някакъв проблем, въпрос, възможност и твоята работа става да му намериш най-адекватното решение – като бюджет, като визия, като приложимост към нуждите на клиента. В един момент професията се свежда до това просто да решиш една задача, една система от уравнения. Не бих казала, че нещата са лесни, но това е един начин да гледаш на тази професия.

 

Архитектурата е пресъздаване

Архитектурата е и не е създаване. Тя е пресъздаване

 

Другият е по-романтичен и… нереален. Много ми хареса, че използваш думата „пресъздавам“. Архитектурата е и не е създаване. Тя е пресъздаване. Ти имаш тухли, бетон, прозорци, но докато не ги вкараш в дадена форма, те не са архитектура, а строителни материали. Затова особеното при тази професия е, че хем създаваш, хем не създаваш. Просто подреждаш съществуващите неща по нов начин. Точно тази подредба е есенцията на архитектурата. Имах една приятелка и колега архитект, с която гледахме филма „Пина“. Тогава тя ми каза: „Аз обичам филми, които са преди всичко красиви.“ Защото когато човек върши нещо, той изразходва красотата в себе си. И от време на време се налага да се зарежда с нова красота, за да може да продължи да работи. В основата си нещата не са чак толкова различни. От една страна преработваш строителните материали в сграда, от друга трансформираш книга или филм в емоция, в образ.

 

Ти как се презареждаш с красота?

Обикновено отивам на някое хубаво открито място, някъде сред природата. Това е много важно за мен. Там си почивам от нещата, с които съм предозирала – шум, компютри, слушалки… Гледам един ден от седмицата да ми е изцяло офлайн и надалеч от града. Другият начин е с гледане. Ако виждаш редовно хубави неща, те също те зареждат, макар и не по същия начин. Както когато видя хубава сграда или интериор. Нещо вдъхновяващо. И надъхващо. (смее се)

 

Красотата около нас

Важно е да виждаш красотата около себе си

 

Какви са идеалите, които могат да накарат група приятели да започнат бизнес заедно?

Когато бяхме на предприемаческата програма в Щатите, едно от най-полезните упражнения там беше The Everest Challenge. Група от 5-6 човека участват в ролева игра, в която се приготвят да изкачат връх Еверест. Всеки от тях има лична цел и като екип целта на всички е да стигнат до върха. Един, например, е естествоизпитател, който иска да снима еделвайсите по пътя. Друг е екстремен спортист, който иска да изкачи маршрута без кислород.

На мен тази игра ужасно много ми отвори очите за това, че ако тръгнеш да правиш нещо с други хора, е много важно всеки от вас да има своя собствена цел. Защото, да – вие работите заедно за нещо общо, но същевременно всеки от вас трябва да си има нещо свое, което да го движи напред. Няма нищо, което те мотивира повече от това, което ти самият искаш да постигнеш. В един екип всички сте заедно през дадена част от пътя, но това трябва да съвпада със собствената ти амбиция.

Другото важно е да облечеш в думи това, за което се бориш. Ние в IRchitect вярваме, че дизайнът ни помага да живеем по-добре, да работим по-активно. Да сме щастливи. Но докато формулираме принципа си по този начин, мина много време.

 

През това „много време“ как се позиционирахте в цялата екосистема на архитектурата и дизайна? И смятате ли, че сте изпъкнали сред конкурентите?

Ние сме сравнително ново студио, съществуваме от около 3 години. И трябва да призная, че все още работим за името си. Има още време, докато то започне да работи за нас.

Това, което ни отличава от другите, е амбицията да демократизираме дизайна. Вярваме, че добрият дизайн е средство да живеем по-добре, и всеки заслужава да му се радва в ежедневието си. Опитваме се да изкореним стереотипа, че дизайнът е елитарна услуга за хора с излишни пари. Даже напротив – умният дизайн може да направи чудеса и с ограничен бюджет и често е единственият начин да получим това, което искаме срещу това, което имаме.

 

А колко време е нужно, за да си създадеш име като архитект?

Зависи. На най-младите, за които знаем и на които се възхищаваме, им е отнело може би 6-7 години. Обикновено на 10-тата вече се знае накъде си поел. Другото е, че ние сме били свободна държава от… колко станаха, 27 години? Така че няма по-стари фирми от това. (смее се) В Германия мога да ти изброя фирми на по 150 години.

 

Без „но“ и „обаче“

Речено – сторено

 

Това, с което се отличаваме, е, че ние довеждаме работата си до хубав завършек. Много често в нашата област сме чували изказвания от типа на: „Аз направих много хубав проект, но…“ И нещо се е случило. Инвеститорът го е променил, строителят не е изпълнил каквото трябва, парите са свършили по средата… Ние се борим с това „но“. Освен с проектиране се занимаваме и с управление на проекти. Нашата работа е да вкараме един проект в срока и бюджета на клиента, за да може в точния момент да поставим визуализацията и реализацията една до друга и да кажем: „Ето, това обещахме, това и направихме.“ За съжаление, повечето места, с които работим, не са с безкраен бюджет и имат своите ограничения. Вярно, иска ни се да изготвяме по-мащабни проекти, но смея да заявя, че засега винаги стигаме до добър и успешен завършех. Без „но“ и „ама“. Речено – сторено.

 

Какви други проблеми срещате при работата си с клиенти?

То проблемите са във всичко. (смее се) Нашата работа е работа с хора. И това е ужасно предизвикателно. Това е и най-хубавата, и най-лошата работа. Освен с клиентите се срещаме и с всички останали по веригата – строители, съседи… Има процес, който се нарича „управление на очакванията“. Клиентът трябва да е наясно какво и защо се случва във всеки един момент, както и какво ще се случи две-три стъпки напред – дори никога да не е строил и да не е виждал мистрия през живота си, твоята работа е да го държиш в крачка. Ако клиентът ти се изненада в даден момент, значи не си си свършил добре работата. Освен ако не се изненада приятно и не каже: „Е, това е много по-добре, отколкото си го представях.“ Това е единствената изненада, която си позволяваме тук.

Много неща са непредвидими. Ако става въпрос за ремонт на старо жилище, да речем, много често не можеш да видиш в какво състояние са инсталациите в стените, докато не ги отвориш. Но с много планиране и зверски комуникационни умения можеш да се справиш.

 

Преведи ни през планирането и изпълнението на един проект.

Един наш проект се състои от три части – идейна, техническа фаза и управление на проекта. Идейната фаза е най-интересна. В нея изясняваме всичко видимо – къде какво ще има, как ще изглежда, как ще е разположено и как ще работи. В нея има огромно количество комуникация с клиента. Показват се визуализации, обсъждат се варианти. Получаваме обратна връзка във всякаква форма. Имали сме дори хора, които чертаят в PowerPoint. Ужасно важно е да успееш да проведеш комуникация с поръчителя.

 

Заедно виждаме как се случва магията

Заедно с клиента виждаме как се случва магията, но има и елемент на развенчаване

 

След като сте си стиснали ръцете върху финалния вариант, започва втората част от проекта – техническата фаза. Там работата е почти самостоятелна. Ако например сме казали, че в ъгъла ще има черен стол, избираме сред предложения за черен стол, които да влязат в бюджета на клиента и да могат да дойдат навреме. Или пък работим по изясняване на детайлите около осветлението и отоплителната инсталация със съответните фирми, които ще ги реализират. Там клиентът има по-малка роля. Така стигаме до третата фаза – управлението на проекта. Събираме всички оферти, правим график и достигаме до щастливия завършек. Тук клиентът също играе доста голяма, но дистанционна роля, най-малкото защото всички оферти трябва да бъдат одобрени от него.

Заедно виждаме как се случва магията, но има и елемент на развенчаване. Като в киното. Ако се научиш да правиш специални ефекти, навярно ще ти е много готино, но когато вече видиш един хубав кадър, ще започваш да го разслояваш мислено – тук са използвали еди-какъв-си филтър, тук са го заснели на зелен екран… Нашето отношение към архитектурата е същото. Всичко, което вие виждате наведнъж, ние го възприемаме за месец-два, и малко от магията се губи.

 

Това пречи ли ти да видиш красотата на целия проект така, както би я видял страничен човек?

Виждам по-скоро грозотата на нещата. Ако има каквато и да е разлика с първоначалния проект, ако дори един контакт е с 10 см по-встрани, го виждам и това ме човърка. Но започвам да виждам друга красота. В архитектурата е много удовлетворяващо да направиш минимален детайл, в който всичко е много изчистено и не му се виждат болтчетата и гайките. Да знаеш колко пот си хвърлил в това да създадеш нещо от сурови материали е красота, която страничният човек не вижда. Затова като отидем в чужбина и видим добре изпълнен видим бетон, нормалните хора ни питат: „Добре, де, какво толкова й снимаш на тая бетонова стена?“ (смее се)

 

След като така или иначе се заговорихме за интериорен дизайн, кажи ми – къде лежи пресечната точка между архитектурата, интериора и продуктивността в офиса?

Започнахме разговора с това, че архитектурата е малко неуловима. Че тя е преподреждането на едно в друго. Когато се прави офис, той не е съвкупността от бюрата, масите и стените. Не, офисът е нещо повече.

Има една приказка, че у дома и стените помагат. Офисът е това, което ти помага да работиш по-добре, без да го усещаш. Например може да не усещаш, че светлината в офиса е лоша, но когато през последните два часа от работния ден те е боляла главата и нищо не си свършил, това всъщност неусетно те дърпа назад. Ако ти духа климатикът във врата и ти постоянно си мислиш дали няма да настинеш или спориш със колегата на 26 или на 15 градуса трябва да бъде, също няма да свършиш никаква работа. Офисът може да те направи по-продуктивен, като просто не ти пречи. Той прави това активно – предусеща всичко, което може да ти пречи, и го предотвратява.

От тази гледна точка много от нещата, които помагат на продуктивността, не са точно интериор, а архитектура. Какво имам предвид: няма значение дизайнът на лампата или на климатика, ако те работят добре. Ако е добре осветено, ако пространството е добре климатизирано, ако е достатъчно тихо и не кънти. Няма значение дали ще си сложиш розови завеси или сини – ако функционално ти е решен проблемът, половината работа е свършена. Ако задълбаем вече в интериора, то има много неща, които влияят на продуктивността. Включително и това доколко има светлина в един офис. Ако имаш цветя и зеленина, това ти намалява стреса и те прави по-щастлив и по-спокоен.

 

Цветята в офиса намаляват нивата на стрес

Цветята и зеленината в офиса намаляват стреса и повишават продуктивността

 

Едно от нещата, които според мен е много подценявано, е акустиката. Причината, поради която хората не харесват отворените пространства, е звуковото ниво в тях, което при повече хора започва да става неприятно. Натрупва се шум, който ти пречи на концентрацията. Има много начини това да се избегне, но трябва човекът, който го прави, да знае какво прави.

 

Може ли да се каже, че такова решение са стаите за усамотение?

И това помага. Но за да работи един екип ефективно, често най-добрия начин е всички да са наблизо, на една маса.

Ако ако искаш един офис да звучи добре, трябва да знаеш, че той не е нито класна стая, нито оперна зала. В класната стая звукът е много сух. Там е много важно да разбираш какво ти говори учителят и затова почти всичко се абсорбира, за да няма ехо и да разбираш всичко. Ако един офис е така изпълнен, може да се окаже, че в другия край на залата двама колеги си шепнат и ти ги чуваш кристално ясно и ги разбираш, което ти пречи на концентрацията.

От друга страна, ако кънти много, звукът се носи по-дълго в помещението и от единица говор реално се получава повече шум. Лошото в този случай  е, че разбираемостта спадае лоша и човек не усеща кога започва да вика. Да уцелиш средата между двете си е цяла наука. По повечето хора пренебрегват подобни фактори за сметка на видимото.

 

Екипът работи най-ефективно, когато всички са заедно на една маса

За да работи един екип ефективно, често най-добрия начин е всички да са наблизо, на една маса

 

Как можем ние от Escreo да помогнем за офисната оптимизация?

Много се радвам, че поведохте кампания за връщането на стените в офиса. Отворените работни пространства са чудесно решение, но всяка фирма трябва предварително да прецени дали то подхожда на нейната култура и функциониране. Много програмисти, например, не харесват отворените пространства, защото работата им изисква концентрация. Така че ако искаш скъпоплатеният ти човек да е продуктивен, трябва да му осигуриш подходящата за целта среда. А за да е продуктивен, всеки човек се нуждае от специфични условия – кой от удобно кресло, кой от място, където да разпише идеите си. Помощни средства като Escreo помагат да се родят идеите. Има един философски термин, наречен „сократическа диалектика“, който означава „акуширане на истината“. Това е изкуството да водиш разговор по такъв начин, че да помогнеш на истината да се роди. Ако разполагаш с продукт като вашия, ти помагаш на идеите, които са в хората, да видят по-лесно бял свят.

 

Идеите се раждат чрез Escreo

Escreo помага на идеите да се родят

 

Последен въпрос – какво би искала да научиш от архитектурата и на какво би искала да научи тя останалите хора?

Готиното на архитектурата е, че тя е едно единство между изкуството и точните науки. Не е важно просто да намериш решение, а то да бъде красиво. Това е може би най-важното умение за мен. В гимназията имахме математици, които казваха: „Добре, ти си решил задачата, но можеш ли да я решиш по-красиво?“ Тогава не разбирах какъв е смисълът, но с времето осъзнах, че когато видиш такова решение, то показва красотата на човешкия ум, стремежа на човек да надскочи себе си. За мен архитектурата може да научи хората да са по-критични към себе си и да стават по-добри.

Ще добавя само още нещо. Архитектурата е много показателна антропологично за времето, в което живееш. Ако ти кажа Древен Рим, се сещаш за Колизеума. Това е така, защото архитектурата е капиталоемка и за да бъде построена една сграда, много глави трябва да кажат „да“. По този начин само най-същественото от една култура остава в нейните сгради. Чрез архитектурата нуждата и ценностите на дадено време придобиват облик. Затова трябва да се запитаме дали искаме да живеем във време, чиято най-голяма ценност е архитектурата, която виждаме около себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *