Съвет от експерта… с Илия Христов от Blueprint Architects

 

Продължаваме с рубриката „Съвет от експерта“, където ще ви срещаме с вдъхновяващи имена от областта на архитектурата и интериорния дизайн. Нашият гост днес е архитект Илия Христов,  съосновател на студио Blueprint ArchitectsПоговорихме си за видовите архитекти, разглеждането им като „необходимо зло“ и предизвикателствата при работа с инвеститори. Резултатът е налице.

 

Представи се пред публиката.

Казвам се Илия Христов, архитект. Дипломирах се преди 3 години от УАСГ, катедра „Жилищни сгради“. В момента тече и докторантурата ми към същата катедра, която – живот и здраве – трябва да завърша през 2018 г. Родом съм от Казанлък, но живея в София вече 10 години и именно тук съм избрал да се развивам и работя.

 

Защо тук? Защо не навън?

Обмислял съм и този вариант. Но никога не ме е привличал до такава степен, че да си кажа: „Моето място е там.“ Обичам България и не мога да съществувам навън, освен по време на почивка. Навярно не бих издържал без приятелите и семейството си. Ако имам някаква ясна цел – може би. Но смятам, че и тук разполагаме с достатъчно място за развитие и можем да се справим, без да избираме „лесното“ и да избягаме навън.

 

В чужбина не винаги е по-добре

Само защото е в чужбина не значи непременно, че е по-добре

 

Много хора си мислят, че в чужбина е по-лесно и парите са много. На мен винаги ми е било супер интересно, когато някой разказва как децата му учат в чужбина и правят големи пари. Само че, след всички данъци и сметки, я им останат 50% от тях, я не. И в един момент се оказва, че въпросните деца водят същия начин на живот като нас. Просто навън.

Бих заминал за чужбина, ако е с конкретна причина – работа по обект, партньорство, стаж. Но на този етап предпочитам България. Колкото и клиширано да звучи, България е тази, която има нужда от нас в момента. Защото ние сме бъдещето.

 

А защо архитектура? Защо не медицина, готварство, квантова физика?

При мен историята е много интересна. Майка ми е архитект, а баща ми е конструктор. И двамата живеят и работят в Казанлък. Също така имам и по-голяма сестра, която обаче завърши химия и няма нищо общо с нашия бранш.

 

Понякога архитектурата е призвание

За някои архитектурата е призвание

 

Родителите ми са ми разказвали, че на 4 години (разбира се, аз няма как да си го спомням), съм им казал: „Аз ще съм архитект.“ Точно това и се случи. Наистина исках да се занимавам с това още от малък, без самите те да са ме бутали в тази посока. Винаги са ми оставяли свободен избор. Умеех да рисувам, математиката ми вървеше, така че разполагах с необходимите неща, за да кандидатствам архитектура.

Интересно е, че никога не съм се колебал и не съм кандидатствал по други специалности. Беше или архитектура, или нищо. И в крайна сметка се получи. До този момент не мога да си представя да работя нещо друго. Върша си работата с удоволствие.

 

В този ред на мисли, виждаш ли се в даден момент да работиш в сферата на интериорния дизайн?

На практика, в момента работя и в тази сфера. Имаме няколко интериорни проекта, така че се занимаваме с пълния набор от възможности, които можем да предоставим.

 

Границата между архитектурата и интериорния дизайн е пънка

Границата между архитектурата и интериорния дизайн е по-тънка, отколкото може би предполагате

 

Много е интересно, че се прави това разделение между архитектура и интериорен дизайн. Те са неразривно свързани едно с друго. Вярно, архитектът не винаги може да бъде интериорен дизайнер, тъй като някои хора просто не обръщат толкова внимание на детайла. А в интериорния дизайн е важен именно детайлът. Интериорните дизайнери също не винаги могат да са архитекти, дори само заради образованието – когато завършиш интериорен дизайн, ти нямаш правомощията да практикуваш архитектура. Обратното не важи.

Но големите архитекти – хората, които знаят какво правят – мислят цялостно за даден проект. Дори да планира сградата само външно, в главата си архитектът трябва да изгражда пространствата така, че да са удобни. Да са способни да приютят подходящ интериорен дизайн, а не да се превърнат в черупка, в която като влезе някой и да не знае какво се случва.

Има три типа архитекти. Първите са така наречените „функционалисти“, които се интересуват основно от функцията на една сграда. Следват формата и… каквото се получи. (смее се) В другата крайност са формалистите, които изцяло залагат на формата и натъпкват в нея някаква функция. Дали тя става или не е друг въпрос. Това се наблюдава масово при жилищните сгради, които се строяха по време на бума преди 10-15 години. Целта е била максимално да се покрият показателите, зададени за един имот и неговия обем, и после този обем да се натъпче със съдържание. Затова жилищата, които се предлагат на пазара от този период, са безумни.

 

Не запълвайте всяко пространство

Не всяко пространство трябва да се запълва

 

Златната среда е тогава, когато мислиш и за формата, и за функцията. Когато се опитваш да създадеш нещо, което да върши работа на обитателите. Една сграда е предназначена да се обитава, не просто да стои и да краси. Тя не е паметник.

При еднофамилната сграда, например, положението е много, много специфично. Връзката с клиента е на съвсем друго ниво. Трябва да разбереш какво иска той и как смята да обитава тази сграда. Нужно е дори да направиш компромис от гледна точка на собственото ти виждане с цел комфорта на клиента. Защото няма ти да си този, който живее в сградата, нали?

Докато при многофамилните жилищни сгради имаме инвеститор, който цели продажба. В България основно продава ниската цена, макар че в момента пазарът се намира в бум за цени на имоти. Но продават още визията, функционалността, използваните материали. Лъч светлина е, че хората все повече започват да обръщат внимание на тези неща и за тях става важно да обитават хубави сгради, да им е комфортно и не да спестят от качеството за сметка на парите. Започват да разсъждават адекватно.

 

С клиента се работи много повече при еднофамилните сгради

Връзката с клиента при еднофамилните сграеди е много по-дълбока

 

Доскоро никой не се замисляше да наеме интериорен дизайнер. Но днес все по-често хората си купуват жилище и казват: „Аз не разбирам от това и не искам да се занимавам с него.“ Вместо това търсят професионална помощ. Когато те заболи зъб, не се мъчиш да го излекуваш сам, а отиваш на зъболекар. Хората в България приемат архитектите за необходимо зло. Основната причина за това е документацията, която може да мине само през нас. Но, за щастие, тази нагласа започва да отмира.

 

Защо въобще съществува тя?

Защото за масовия инвеститор в България всичко трябва да се случи възможно най-бързо, иначе той губи пари. Само че много неща не зависят от нас, защото администрациите си имат собствени срокове, които удължават процедурите. Но тъй като те минават през теб, клиентът очаква да накараш всичко да се движи по-бързо и по-лесно. С времето забравя, че проектът трябва да се изпипа детайлно и това ще намали разходите му в бъдеще.

Хората спестяват от проектирането, за да стигнат по-бързо до строителството. Това е голяма грешка, защото на по-късен етап се взимат решения по време на строителството. А те излизат много скъпо, защото всичко при тях е проба-грешка. Строителството е една от най-скъпите процедури и когато проектираш, заплатената сума е нищожен процент от цената на строителството. В крайна сметка се получава така, че ти пестиш от нещо евтино за сметка на нещо скъпо.

 

Такъв резултат не се импровизира

Трудно ще постигнеш такъв резултат при импровизация

 

Да речем, че си харесал плочки за дадено пространство по време на строителството, вместо по време на проектирането. Искал си да спестиш от изготвянето на 3D визуализации или си казал: „Това ще го мислим после, сега не ми е важно.“ Но ако положиш 200 кв.м. от тях и не ти хареса как стоят? Налага се да купиш нови, с което увеличаваш разходите си поне двойно. Това са процеси, за които клиентите започват да усещат, че трябва да се мисли преди реалното строителство. Но по време на строителния бум сгради се строяха за месеци. Целта беше просто да се пуснат в експлоатация и да генерират приходи.

 

Би ли се съгласил да довършиш проект, започнат от друг архитект?

Хм, много интересен въпрос. Зависи от проекта, от това до какъв етап е стигнал, какво може да се направи за него и, разбира се, е необходимо съгласието на първоначалния архитект. Ако видя, че обектът може да се подобри, бих го поел. Но ако не видя смисъл в целия процес и установя, че бих стигнал до същия краен резултат, заложен първоначално, по-скоро не.

Като млад архитект нямам право да подбирам, защото трябва да се налагам на пазара и да направя името си разпознаваемо. Но ако видя, че даден проект ще отнеме много време и усилия и няма да има удовлетворяващ краен резултат за мен, то няма да има смисъл да се захващам. Точно както ако отидеш на почивка и приятелите ти изберат място, което не харесваш, на теб няма да ти е готино. Аналогията е горе-долу същата.

 

Всеки проект съдържа част от замисъла на първоначалния архитект

Всеки проект носи отпечатък от замисъла на първоначалния архитект

 

Имаш ли принципи в работата си, с които не би направил компромис?

Нещо, с което нашият екип се стреми да не прави компромис, е чисто технически всичко да бъде планирано до последно. Това е нещо, на което ме научи „Агенция дизайн и архитектура“ АД, в която работех 5 години и на която дължа целия си практически опит. В тази фирма се научих да не правя компромис с качеството на продукта, който предлагам. Да няма въпроси „защо това е тук“ и „защо това изглежда така“, когато излязат документално всички чертежи и визуализации. Всичко трябва да е ясно и изпипано до детайл.

В София положението е по-различно, отколкото в останалата част на страната, защото документацията изглежда по различен начин. Процедурите тук са малко по-сложни.

 

Защо?

И аз не знам. (смее се) В провинцията няма такъв бум и там не се строи с такъв интензитет. Обектите там минават по-лесно и не са толкова обемни като съдържание. Ние се стремим документацията за обектите ни, независимо къде се строят те, да е идентична. Това трябва да е целта на всеки архитект – нали затова ни се плаща.

 

Неп равете компромис с техническата информация

Техническата информация трябва винаги да е изрядна

 

Какво доведе със себе си решението ти да основеш собствено студио?

Това, че с колегата ми предприехме стъпката, която според мен всеки архитект в даден момент осъзнава, че трябва да предприеме. Разбира се, някои хора ги устройва цял живот да работят за някой друг и в това няма нищо лошо. Но при мен положението опря и до избор, касаещ работното ми време. В старана ми фирма всичко вървеше чудесно, но отделно присъстваше и допълнителна натовареност. Това, че работиш за някого, не е причина да отказваш потенциални самостоятелни поръчки. В даден момент, обаче, времето просто започна да не ми стига. Работех в офиса, работех и вкъщи, докато накрая не се получи един затворен кърг и се оказва, че ти работиш не по 8, а по 14-16 часа на ден. И не можеш да си достатъчно концентриран и на двете места. Можеш да издържиш така известно време, но в един момент трябва да вземеш решение. Моето бе да опитам самостоятелно.

Сега сме малко студио с още двама стажанти и работим по, общо взето, разнообразни неща. Един от основните ни фокуси е чужбина.

 

Къде по-точно?

В цял свят. Нашата идея е да гоним не толкова крайни клиенти, колкото да таргетираме други архитуктурни студиа и те да ни outsource-ват техническа работа. В много от случаите на въпросните студиа им се повишава обемът от работа и това обикновено изисква наемането на нови хора. Само че те вървят ръка за ръка с нови работни места, нови заплати, нови обучения… По-лесно е да вземеш готов екип, сключваш договор с тях и заверявате всичко.

 

Доказаният екип не напразно е такъв

Доказаният екип си има своите предимства

 

Към момента сме завършили няколко проекта за чужбина, като те са основно на концептуално ниво. Еднофамилни къщи, например, за които клиентът е поискал идейна разработка с основни разпределения и три визуализации. Или пък интерииорни пространства, включващи чертежи.

 

Къде би искал да видиш Escreo?

Най-много бих искал да ви видя в детски градини и училища. За мен вашият продукт е най-подходящ за деца. Те имат нужда да изразяват себе си. Като малък рисувах много. До ден днешен в апартамента на родителите ми има рисунки, надраскани по кожената ламперия в коридора. Ако тогава съществуваше Escreo, щеше да е много хубаво да мога да се изразявам на такава повърхност. Пък и ламперията щеше да бъде пощадена.

Това е наистина уникално за децата, защото ако наистина можеш да драскаш навсякъде в дадена стая, то ти не се притесняваш, че някой ще ти се скара. Когато децата надраскат за пръв път и някой им се скара, те започват да изпитват дискомфорт. Докато с вашия продукт те знаят, че на това място могат да изразяват себе си.

 

Децата застават зад изложеното мнение

Източниците ни потвърждават, че децата са съгласни с изложеното мнение

 

За училищата е още по-хубаво, защото там децата, които имат заложби да рисуват, могат да се изразяват много по-адекватно и в резултат да се получат много готини неща.

 

Какво би искал да възпита архитектурата у останалите хора?

Че работата, която вършим, не е просто направа на сгради и пространства, които хората да ползват за нещо си. Ние създаваме среда. Ние, архитектите, мислим именно за това, когато проектираме дадена сграда или публично пространство. Правим неща за хората и се стремим да ги направим комфортно.

Много хора в България не разбират че за всичко е помислено и има конкретна причина то да изглежда точно така. Особено при обществените проекти, около които се шуми толкова. Може и да има аргументи за противоположното, но идеята е, че ние се стремим да създадем комфортна среда за всички. Целта не е просто да ни бъде платено, за да завършим проекта.

 

Домът трябва да създава комфорт и уют

Домът трябва да е комфортен и уютен

 

Ще дам пример. Инвеститор иска да построи жилищна сграда. Правим разпределението така, че апартаментите да са комфортни за обитаване. Само че той вижда чертежа и казва, че иска още един апартамент. Но с още един апартамент на този етаж другите ще се свият неимоверно. Ти мислиш за бъдещия комфорт на хората, които ще живеят там, но в един момент биваш спънат от желанието на трети човек да продаде още едно жилище отгоре. Което е нормално, защото той е инвестирал именно в това. Но ние мислим за комфорта на всички. Не само на един.

 


Външната красота на сградата е безсмислена, ако е за сметка на интериора. Предишният гост в рубриката ни Ивета Попова потвърждава този принцип.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *