Съвет от експерта… с Ивета Попова от ATG Design

 

Продължаваме с рубриката „Съвет от експерта“, където ще ви срещаме с вдъхновяващи имена от областта на архитектурата и интериорния дизайн. Нашият гост днес е Ивета Попова от студио ATG Design. Поговорихме си за интериорите по света и у нас, възпитаването на правилна култура у клиентите и как интериорните дизайнери обзавеждат собствените си домове. Резултатът е налице.

 

Представи се със свои думи.

Както вече се разбра, аз съм Ивета Попова (смее се). Архитект и интериорен дизайнер, завършила ВИАЗ. Името на катедрата тогава беше „Сградостроителство“, днес е променено на „Технологии на архитектурата“. Впоследствие завърших втора магистратура – интериорен дизайн в Милано. Доста различна специалност, може да се каже, но според мен двете неща са взаимно свързани и е много важно да си добър интериорен дизайнер или да работиш с такъв, когато проектираш дадена сграда.

 

Защо смяташ така?

Защото много често сме виждали примери, в които архитектът самоцелно е решил да постигне някаква визия, без да се съобрази с пространството отвътре. Направил е фасадата, сложил е дори фризове, ако е решил да бъде по-класическо. Спазил е и растера, и симетрията. И когато влезеш вътре е доста неуютно, прозорците са като „в затвор“ – или високо вдигнати, или малки и много неподходящи за самото помещение. Тъмно е, депресиращо е и интериорът е ощетен. И тук ние се опитваме да тушираме това с всякакви средства и хитрини. Понякога, обаче, задачата е непосилна дори за най-креативните дизайнери. Затова според мен истинските професионалисти – такива, каквито се опитваме да бъдем и ние – мислят нещата цялостно и от самото начало.

 

Качественият интериор се разпознава

Хитрините помагат, но качествено замисленият интериор е незаменим. Снимка: ATG Design

 

А как би представила фирмата?

ATG е семейна фирма на повече от 20 години. В началото се е занимавала с търговия на осветителни тела, стенни облицовки, мебели и това се е запазило и до днес. Майка ми също е архитект с дългогодишен опит в проектирането на сгради и когато се върнах от Италия, започнахме да работим заедно. Преди година отделихме ATG Design с дейност архитектура и интериор от основната фирма. Едва на годинка сме, но реално имаме зад гърба си 25-годишна история.

Това, което е важно за нас, е да сме добри професионалисти и да ставаме все по-добри. Старая се всяка година задължително да правя обучение някъде в чужбина. Независимо дали е при мои познати или просто в студия, които са на световно ниво. Заделям си един месец и им стажувам! Последният път, например, правихме съвместен проект с едно студио в Москва. Те създават интериори, за които ние можем само да мечтаем, без да бъдат кичозни. Всеки си мисли, че щом става въпрос за Русия или Москва, задължително трябва да е кич. За наше съжаление, не е така.

 

Защо за съжаление?

По-лесно е да мислиш, че нещо там не е както трябва и слава Богу, че не правим същото, защото не е точно в наш стил. Обаче не е така. В Русия има стилни неща с много вкус, които изглеждат изключително добре. Оставаш за по-дълго, екзалтираш се и се вдъхновяваш, но после те наляга бремето на реалността. А именно, че техният пазар е огромен, възможностите им са различни и ние трудно някога ще ги догоним. Но… трябва да мислим позитивно! Можем да извлечем максимума като опит и професионализъм от чуждите примери и да го адаптираме към нашите условия. Определено е по силите ни да си подреждаме работата, да следим правилно обектите, да изискваме високо качество и т.н. Да сме добри не просто тук, а на световно ниво!

Между другото, всеки път, когато отида на такова обучение, се уверявам, че сме на прав път. Във фирмата ни се стараем да сме много педантични и да изпипваме нещата. Често са ми се подигравали за това: „Ти се престараваш“, „Никой не ти гледа тия детайли, тия чертежи“. Обаче се оказва, че изобщо не е така и именно това е правилният начин да се работи.

 

Затова ли детайлът е толкова важен за теб?

Знам ли, просто го нося в себе си. Винаги, когато работя по проект, битката е със самата мен, не с клиента. Ако нещо не ми харесва, се чувствам ужасно. Трябва да съм доволна от работата си, а аз съм ужасно самокритична. Хареса ли ми, обаче, напасването с клиента след това е по-лесното. Аз съм първата, по-страшна бариера.

 

Детайлът е от значение

Не само дяволът се крие в детайла. Снимка: ATG Design

 

Значи ли това, че не би направила компромис със себе си, ако клиентът поиска нещо, което не ти харесва?

Да. Не мисля, че ми се е случвало често. Принципът ни на работа е, че не взимаме всяка попаднала ни задачка. Един път съм правила тази грешка, още в началото, поради липсата си на опит. Бях склонна да пробвам всичко, за да видя кое е ОК и кое не. Макар някой да ти казва „не го прави“, докато не го пробваш сам… Просто трябваше да съм сигурна! Проблемът е, че когато се опитваш да кърпиш нещо съществуващо, резултатът никога не е такъв, какъвто трябва да бъде. Нужна ти е цялостна концепция. Защото иначе шевовете си личат. В крайна сметка тогава не се получи и ми остана като обица на ухото. Казах си, че никога повече не искам да работя само по част, която после да се изгуби сред цялото. Не е правилно.

 

По твои наблюдения клиентите в България склонни ли са да слушат какво им препоръчват и да се интересуват от тенденции, или предпочитат това, което те си знаят?

Аз съм оптимист. Мисля, че нещата ще се подредят във времето. Но на този етап нямаме сериозни културни традиции, особенно в сферата на дизайна. Навярно 90% от хората си мислят, че могат сами да обзаведат жилището си и да им се получи страхотно. Докато при обществени интериори не е така. Има много готини софийски ресторанти и барове, и то на световно ниво. Смело мога да кажа, че са много по-добри от италианските, например! Вероятно защото тогава клиентът си казва: „Аз ще изкарвам пари от това.“ За едно заведение е важно какво продава: дизайна, визията, локацията и кухнята. Затова собственикът му вижда смисъл да даде малко повече и да се довери на професионалистите.

Обаче при жилищата нямаме такова мислене. Повечето хора навярно си мислят, че интериорният дизайн е нещо елементарно и че ти просто им избираш цветовете на тапетите и пердетата, съветваш ги за някой и друг стол и това е, а това е тотално далеч от истината.

 

Архитектура или интериорен дизайн? Кое е по-сложното?

Не всеки архитект може да е добър интериорен дизайнер и обратното. Интериорът за мен е много по-тежката, времеемката и мъчителна работа от архитектурата. Архитектурата е по-лека,много по-добре платена и приятна работа. Ако наистина искаш да направиш качествен интериорен проект, трябва да преминеш през всичко – бюджетиране, спецификации, доставчици. От кого е дръжката на вратата, колко струва, какъв й е финишът. Това е брутална степен на подробност. Истинският интериор е работа на много хора и изисква много разходи. Ние в ATG Design обичаме да комбинираме и двете – от архитектурния проект до интериорния дизайн- един цялостен продукт с гарантирано качество!

 

Домът трябва да е уютен

Домът трябва да се усеща като дом. Снимка: ATG Design

 

Предполагам, че времето, което се инвестира, също не е малко.

Разбира се! Ако един архитектурен проект на една къща отнема около 3-4 месеца, то то интериора се работи около два и то интензивно. Естествено, ако целият проект се поеме от един екип и се мисли за вътрешния дизайн от самото начало може да се спести време, а и резултата би бил доста по-добър!

 

Кое е най-трудното при работата с клиентите?

Най-голямата битка е за доверието им. В началото е нормално клиентите да са по-нащрек, защото не се познавате. Да, харесали са нещата, които правиш, но едва постепенно се напасвате с времето. И когато си добър, практичен професионалист, успяваш да ги убедиш с логични доводи, вместо с емоционалното „това ще е по-красиво“. Трябва да се говори с много точни и разбираеми примери. С времето клиентите свикват и започват да те слушат.

Естествено, големият въпрос и проблем е бюджетът. Повечето компромиси са изцяло предизвикани от него. Не е въпрос на вкус, не е дори въпрос на доверие от един момент нататък. Просто хората нямат възможност да инвестират повече. А да създадеш нещо дизайнерско и прилично струва пари. Но не всеки вижда разликата, защото нямаме нужните традиции. Не е като да си израснал в Италия, където всичко е дизайн. От 5-годишен ходиш по музеи, навсякъде около теб си е жив музей с всички красиви сгради, шоуруми, евенти – дори да не се занимаваш с дизайн, неизбежно попиваш от него.

 

На архитектите тук, които работят и като интериорни дизайнери, отдава ли им се да съчетават двете неща?

Както казах, доста е трудно да се съчетае едното с другото и не всеки носи в себе си и двете неща. Мисля, че у нас има примери за много добри архитектурни  студиа на световно ниво, има и силни интериорни такива, но качествения микс е рядкост.

 

Домът трябва да изглежда добре отвсякъде

Домът трябва да изглежда добре както отвътре, така и отвън. Снимка: ATG Design

 

Защо тогава срещаме все по-често тази комбинация?

Може би се наложи заради кризата. Преди няколко години никой не проектираше нищо и, за да се изхранват, архитектите решиха да се преквалифицират. Може би това е и причината масовото ниво да не е твърде високо. Както казах по-рано, това, че си добър архитект, не те прави добър интериорен дизайнер. Двете неща са абсолютно различни. И колкото повече работиш в сферата, толкова повече го разбираш.

 

Нужно ли е да си добър търговец, за да си успешен дизайнер?

Задължително! Иначе не можеш да се развиваш. Дори да си ужасно талантлив… Погледни световните примери. Ако не са били бизнесмените, които са му гласували доверие и са му дали парите, никога нямаше да разберем колко гениален е Гауди, например. Всеки, който се е прочул, е имал ментор. Обикновено чистите таланти нямат нищо общо с търговията. Затова се нуждаят от партньор.

Хубавите неща стават в екип. Не можеш да бъдеш добър във всичко и колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-бързо порастваш. Когато бях малка, исках да съм всичко и във всичко да ме бива. Може би образователната ни система е такава – нека сме отличници, шестици по всичко и т.н. Обаче това е ужасно сбъркано, защото няма как да си добър във всичко. Няма как да си и търговец, и талант, и визуализатор. Ти не си швейцарско ножче. За бизнес ти трябва екип.

 

Кое е първото нещо, което ти прави впечатление, когато влезеш в нечий дом?

Знаеш ли, никога не съм се замисляла. В мен се борят две неща. От една страна е работата ми – умирам си за нея и съответно съм ужасна скандалджийка , карам се с майсторите…(смее се) Докато в личния си живот съм много толерантен човек. Приемам всички, никого не съдя за нищо, можеш да ми разкажеш дори как си убил човек и ще те изслушам без предразсъдъци!

Това обаче ме притеснява и допълнително се самостресирам, за да не позволя на тази си страна да приема неща, които не бива. Искам да давам свобода на клиентите си и да не ги притискам, но същевременно не искам това да ме принуждава да правя компромиси.

Затова когато се озова в нечий дом, се опитвам да не съдя домакина. Но има неща, които ме дразнят. Такива са висящите кабели. Не мога да разбера защо всички кабели, водещи към телевизора, трябва да висят във всички посоки? Не обичам също разхвърляни обувки, излишни детайли и аксесоари, прашни статуетки и други гадорийки. Побъркват ме. Затова започвам да се чудя как да ги прикрия и да направя всичко по-прибрано и изчистено.

 

По дома посрещат

По дома посрещат… Снимка: ATG Design

 

Любопитно ми е как един интериорен дизайнер подхожда към направата на собствения си дом.

Харесвам си апартамента и го направих така, както смятам, че трябва да изглежда. Мисля, че няма нищо по-ужасно от това обущарят да ходи бос. Това е част от професионализма.

Да речем, че отиваш на фитнес. И две трети от треньорите са със шкембета. И дори някой да ми каже „не го гледай, той е голям професионалист“, за мен това значи точно обратното – че не е достатъчно голям професионалист.

Затова държах да си направя сама жилището, но не само него, но и проекта на самата сграда, в която живея. Единствената разлика е, че нямах нервите да правя технически чертежи и визуализации. Знам какво ми харесва и просто импровизирах!

 

Какво би искала интериорният дизайн да възпита у хората?

Култура на обитаване. Да умееш да създаваш среда, която да ти допада, да те вдъхновява и да те прави по-креативен, независимо от работата ти. Да осъзнаят, че средата има огромно значение върху целия ти живот и емоциите ти. Колкото до архитектурата… Важно е да знаеш какво се опитваш да постигнеш. Не да издигнеш паметник на себе си и клиента, а да създадеш нещо практично. Да се адаптираш, вместо да се опитваш да изпъкваш и да демонстрираш колко си талантлив и интелигентен.

 

Къде виждаш Escreo в един дом?

В детските стаи. В кухнята също е готино, ако обичаш да си записваш рецепти или да си оставяш бележки. Всъщност, сега като се замисля, може де бъде навсякъде. Няма ограничения. И това е супер!

 


Определено има на какво да се научим от специалистите в чужбина. Припомни си какво е научила Радост Георгиева от работата си в Германия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *