На стената пише… Иван Ганчев от Uniqa Bulgaria

 

Продължаваме с любимата ни рубрика „На стената пише…“, където разказваме за стените Escreo или по-скоро за хората до тях. С нея целим да ви запознаем с дейността и амбициите на нашите клиенти и партньори, както и да ви покажем разнообразни и конкретни приложения на Escreo в офис среда. Днес си говорим с Иван Ганчев, отговорник за маркетинг иновациите и обученията в застрахователна компания УНИКА.

 

Защо избрахте Escreo за вашия офис?

Като човек, който фасилитира обучения ежедневно, имам нужда от много пространство. Пространство, което не винаги можем да реализираме в една бизнес организация. И едно от пространствата, които можем да използваме, са стените, които така или иначе имаме. Затова избрахме Escreo. Виждали сме ви, чували сме, пък и не искахме да сме на алуминиеви панели. Предпочетохме истински стени, където колегите ни да визуализират идеи и да представят нагледно решения на проблеми.

 

Къде намира място креативността в една застрахователна компания?

В застрахователните компании има два типа хора. Едните са силно креативни, другите са силно структурирани. Когато тези две групи се сблъскат на работна среща, креативността оформя процеса, докато високата структурираност, изразена във финанси, застрахователни рискове и техники оформя рисковете, които можем да поемем и понесем. Креативността лежи в начина, по който представяме и комуникираме нашите иновативни продукти на българските потребители. И визуализацията определено е голяма част от това да представим нещо повече от лист хартия. Защото застрахователните продукти са, на практика един договор. Не можеш да го облечеш или да го подкараш; не можеш да го пробваш, да го сложиш в устата си, да го вкусиш. В действителност те са услуги, свързани на по-късен етап с много, много сериозни неща. Като финансови ангажименти, например.

 

Кои служители ползват най-често стените?

Екипът ни е голям, но за сметка на това – много сплотен. И всички празници се отразяват изключително добре – рождени дни, именни дни, раждания на деца… Затова имаме традиция да използваме стените за поздрави, с които да изненадаме съответния човек.

В работен план е малко по-различно. При всяко обучение стените са част от използваните средства и информацията винаги намира място на тях, най-често като визуализация или процеси. Това ни позволява да ги опростим и онагледим. Стените се ползват изключително активно преди всичко от маркетинга и продажбите, както и от всеки наш външен гост и колегите ни от чужбина. Идват, изпробват ги с удоволствие, визуализират, пишат и се радват на една такава офис възможност. Не е типично преживяване в една финансова институция.

Дори сме предвидили обучение за визуални решения на проблеми и процеси, като едно от нещата, които ще направим, е да включим и представяне на вашите стени. Ще организираме нещо, което да включва по един малък елемент от Escreo във всички решения. Това е нужно, тъй като при нас процесите са преди всичко сложни. Говоренето на човешки език и визуализирането така, че материята да бъде разбрана с просто човешко око. е много ценно, за да може даден екип да следва обща представа, независимо от професионалния профил на всеки един от колегите ни.

 

Особено в екип като вашия, в който има – предполагам – над 100 души.

Над 300 са. (смее се) В застраховането има изключително тясно специализирани служители, които са част от един продукт. За да бъде вдигнат на крака той, трябва да се направят съответните калкулации, които после се одобряват от профи тестъри. Следва щрихиране като процеси от ръководителите на продажбите, маркетизира се от нас и му се дава форма, вид, цвят, количество. Оттам насетне много от нас предават това познание на колегите, които да отидат и да го продават по правилния начин и с правилния търговски процес.

В целия този микс визуализацията е неизменна част от несъмнено сложен процес, който да изглежда човешки. Да изглежда обозрим и ясен.

 

Генерирането на идеи е колективна работа

Генерирането на идеи не е работа за сам човек

 

Можеш ли да се сетиш за някой по-интересен случай, който сте имали през годините?

Мога да споделя няколко интересни примера за типа застраховател, какъвто е УНИКА България. Имахме голяма, публична злополука, при което загубиха живота си много хора. Става въпрос за взрива в Горни Лом. Налице бяха изключително много техни наследници, които дори не бяха навършили пълнолетие. Това, което ние направихме, бе да прескочим петгодишния срок на следствието, което е по закон и изисква да се търсят хората, които със сигурност са загинали. Вместо това издирихме сами всеки един от наследниците с адвокат и представител на нашия управителен съвет (с разрешението на централата ни във Виена) и преведохме половината сума по всички застрахователни полици, без дори да изчакаме оформянето на документите. Направихме го, защото както ние, така и наетите от нас експерти бяха сигурни, че няма как тези хора да са оцелели.

Това е неприятен, но интересен случай, защото в нашата фирма вярваме, че социалният елемент в такъв момент е от първостепенно значение. Особено за засегнатите лица. Затова и не сме рекламирали случая. Нямахме правно основание да платим, но въпреки това преведохме сумите на всяко едно от ощетените семейства.

 

Намаляло или нараснало е доверието към застрахователните компании през последните години?

Това е интересен въпрос. Също като да попиташ дали е намаляло или нараснало доверието към производителите на автомобили. Това, което мога да кажа, е, че УНИКА се радва на двуцифрен ръст вече четвърта поредна година. Фокусирани сме и голяма част от порфолио ни е свързана с живота и здравето на хората, с техните професионални отговорности, имущества. В тази си част – да, ние сме от иновативните компании на пазара. В топ 3 сме на животозастрахователните продукти и това, което забелязваме, е, че ако един потребител ни стане клиент, то той би ни препоръчал на 8 от всеки 10 души.

 

Защо тогава хората прибягват до услугите на застрахователните компании едва когато бедата вече е станала?

Българинът като потребител е много особен тип. Не обича да говори за лоши неща, които могат да се случат. Съществува наложен страх и ако избягваме да го обсъждаме, то има по-голяма вероятност злополуката да ни подмине. Нещо, което статистиката опровергава.

Имаме данни са застрахованите лица, при които има риск от загуба на живот, според която нашите клиенти губят много по-рядко живота си в сравнение с хората, които нямат застраховка. Така че за един суеверен скептик статистиката е достатъчна, за да опровергае страховете му.

Животозастрахователните продукти са нещо лично като продажба. Те се продават, а не се купуват. Не стоят на рафта в магазина и не се поставят на лавицата вкъщи. Комбинацията от липсата на познание, суеверията и факта, че застрахователната култура на българина се гради основно в областта на задължителните продукти, прави нашата работа предизвикателна, но пък и интересна.

 

Ако получиш тази възможност, какво би възпитал у хората по отношение на застрахователните компании?

Не бих се наел да възпитавам, но мога да споделя нещо. Когато зимата почука на вратата е късно да затваряш буркани. Това трябва да си го направил през хубавото време, когато си имал възможност. Ако мислим в перспектива и имаме малко по-висока финансова култура и знаем каква е полезността на продукти, за които не сме и чували, тогава може да се вземе добре информирано решение. Една от мисиите на застрахователите е да споделяме на човешки език какво пердставляват нашите продукти и при какви случаи могат да бъдат ползвани и каква е полезността от тях.

Това все още не е залегнало в стратегиите на много от нашите колеги, може би едно от главните инвестиционни пера в обученията ни – да ходим при настоящи или бъдещи клиенти и да разказваме свободно за нашите продукти. В интерес на застрахователните компании е повече хора да знаят какво могат да осигурят и подсигурят отвъд задължителните застраховки. Ако успеем да постигнем само това, то българинът ще може да взима сам информирани решения.

 


След като се убеди колко интересни личности гостуват в нашата рубрика, вземи информирано решение и прочети какво имаше да ни сподели копирайтърът Линдзи Кауфман.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *