Необичайната история на цветовете през времето

Какви интересин факти можем да научим за цветовете?

 

Да се създаде брандова идентичност е не само отговорна, но и изключително прецизна работа. Един от нейните най-важни елементи е подборът на цветовете, с които дизайнерът ще борави с помощта на които ще предаде нужното усещане и информация към потребителите на марката. Повечето брандове предпочитат да боравят с два, максимум три цвята. Но ние от Escreo сме нахални. Затова си имаме шест.

Макар да са трудни за комбиниране с други графични елементи, ние си ги обичаме. Всеки от тях носи за нас определено послание, символика, настроение. И всеки от тях е изминал дълъг път, докато се озове на нашата стена.

Миналото на цветовете е по-впечатляващо и непредвидимо, отколкото навярно предполагаш. Убеди се сам, като преминеш с нас през историята на шестте цвята от логото на Escreo. Обещаваме, че няма да те изпитваме.

 

Като теменужен остров

Като теменужен остров…

 

История в лилаво

 

Макар да се среща често в природата, лилавото е сравнително млад за изкуството цвят. Имаме предвид употребата му, а не присъствието му. Все пак лилавото е било символ на власт и положение в обществото в продължение на векове. Съществува легенда, според която цветът бил открит от… кучето на Херкулес. Докато препускало по плажа, животното се заиграло с изхвърлена на брега раковина мурекс, от която покапал гъст пигмент и оцветил водата в лилаво.

Мурексът участвал и в създаването на първата синтезирана лилава боя от Химика Уилям Хенри Пъркин през 1856 г. С времето процесът се усъвършенствал и лилавото се превърнало в любимия цвят на цяло едно поколение художници – импресионистите. Клод Моне дори възкликнал, че най-накрая е открил „истинския цвят на атмосферата“. Важен момент е и създаването на калаените тубички за боя от Джон Ранд през 1841 г. Това позволило на художниците да се снабдяват с готов лилав пигмент, вместо да им се налага да го забъркват на място от червено и синьо.

 

Червени небеса

Червени морета под червени небеса

 

История в червено

 

Първият цвят, който новородените бебета започват да различават. В червеното определено има известна магия, тъй като неизменно предизвиква силна емоцианолна реакция у хората. Регистрирането му от окото увеличава пулса, което е и причината да се среща толкова често в съзтезателните коли и еротичното бельо. В комбинация с жълто подбужда силно апетита. Доказателство са брандове като Макдоналдс, Пица Хът и Бъргър Кинг.

Освен това червенокосите имат нужда от до 20% процента повече упойка, когато им предстои операция. Никой не е сигурен защо.

В исторически план червеното е един от най-древните цветове. Останки от него са открити в почти всички праисторически пещери и съпътстващите ги скални рисунки. По време на Средновековието червени платове се произвеждали само от представители на определена гилдия, на които се забранявало да използват други бои. Същото важало и за сините тъкани. Това е една от причините лилавото да е толкова рядък и търсен цвят през тази епоха.

През XVI и XVII век започва да се добива нов червен пигмент, извлечен от кохинали – малки бели насекоми, живеещи по вид мексикански кактуси. Получената от него боя била толкова наситена, че скоро се превърнала в третата най-изнасяна стока от Новия свят, изпреварвана единствено от златото и среброто.

 

Детско синьо

По детски синьо

 

История в синьо

 

Навярно не си изненадан, че според редица проучвания и статистики синьото е най-популярния цвят в света. Приблизително 57% от мъжете и 35% от жените го посочват за свой любим цвят, като едва 1% от анкетираните го намират за безвкусно. Любопитен факт е, че синьото потиска апетита, тъй като в природата не се срещат естествено сини храни. Очевидно ние от екипа на Escreo сме пропуснали този факт, тъй като в офиса ни се похапва доста обилно. И редовно.

Историята на този цвят ни отвежда към Средновековието и Ренесанса, по-специално – към великите произведения на изкуството. В продължение на векове синята боя се е забърквала чрез лазурит (известен още като лапиз лазури) – скъпоценен камък, добиван по това време единствено в афганистанските планини. Тя била високо ценена от художниците и след време дори съперничела по цена на златото. Нещата се променили през 1950 г., когато французинът Ив Клайн разработил синтетичен заместител на синия пигмент. Така че можеш да спреш да ровиш за парченца скъпоценни камъни в бурканчето си с боя.

 

Оранжево небето

Оранжево небето, оранжево морето

 

История в оранжево

 

Оказва се, че цветът е кръстен на плода, а не обратното (на английски думата и за двете е orange). Оранжевото е цвят, към който не можеш да си безразличен. Или го харесваш, или те дразни до полуда. Употребата му може да бъде както освежаваща, така и проява на лош вкус.

Древноегипетските гробници са първото място, на което можем да открием оранжевото. Минералният пигмент, използван за получаването му (орпимент), по-късно се използва и в християнските ръкописи. Любопитно е, че орпиментът е използван както като лекарство в Китай, така и като отрова за мухи в Европа. Ходи ги разбери древните.

През Втората световна война яркостта на оранжевото открила приложение в спасителните жилетки на пилотите и моряците, които им помагали да бъдат забелязани по-лесно от спасителните екипи. Днес тази практика се използва от всички военни подразделения и строителни екипи по пътищата.

 

Зелена енергия

Зелена енергия, но под друга форма

 

История в зелено

 

Зеленото е първичната асоциация на всеки един от нас с живота и природата. Докато навремето то е доминирало основно в равнините, горите и планините, днес зеленото се е пренесло и в мисленето ни, диетите ни, енергията ни, технологиите ни. Само че по малко по-различен начин. Зеленото е модерно и тепърва ще се превръща във все по-търсена характеристика.

Може би тази тенденция е израз на вроден афинитет. Освен подсъзнателно привличане към него, зеленото е цветът, на който човешкото око различава най-много оттенъци. Затова очилата за нощно виждане използват именно зелен филтър за светлина.

Въпреки това в изкуството наблюдаваме появата на чист зелен пигмент доста по-късно от очакваното. Първобитните хора не стигнали по-далеч от блудкаво кафяво, докато египтяните прибегнали до малахит – не само скъп, но и потъмняващ с времето материал. Гърците предпочитали по-скоро синьото, но римляните му отредили подобаващо място в бита си, като дори измислили 10 думи за различните оттенъци на зеленото. Дори се твърди, че това бил любимият цвят на император Нерон.

През следващите векове художниците се опитват да добият качествено зелено от всевъзможни източници – железен оксид, зърнастец, папрат, коприва, праз… Но всеки път новополучената боя избелявала или променяла цвета си, когато била изложена на слънчева светлина. Едва през 1775 г. шведският химик Карл Шееле успява да синтезира ярък зелен пигмент, който дори носи неговото име. Имало само един мъничък проблем. Боята съдържала арсен – силно токсично вещество, за което се смята, че причинило смъртта на Наполеон, тъй като спалнята му била боядисана именно със зеленото на Шееле.

През 1960 г. производството на боята било забранено, като оттогава насам зеленото е не само лесно достъпно, но и широко разпространено. От училищата, през банкерството, та чак до масите в казината, цветът на природата се е сдобил със завиден набор от асоциации. Пък и изглежда свежо.

 

Изящен като циклама

С изяществото на циклама

 

История в цикламено

 

Технически погледнато цикламеното е разновидност на розовото и лилавото, получила името си от цветето циклама. Също като при лилавото, съвременните корени на цвета лежат в индустриалната революция от средата на деветнадесети век. През 1859 г. Франсоа Вергин, директор на химическа лаборатория край Лион, смесил анилин и въглероден тетрахлорид, получавайки така наречения от него фуксин – боя носеща името на цветето фуксия. Откритието подтикнало Вергин да напусне работата си и да започне масово производство на непознатия досега цвят.

Днес цикламеното е познато и под термина magenta, срещан в печата и дизайна и съставляващ един от основните компоненти на цветовата система  CMYK.

 


Но стига история. Цветовете съществуват не за да ги изучаваме, а за им се наслаждаваме. Поглези очите си с тези сгради от цял свят, които вълнуват въображението с безбройните си шарки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *